Ревю на Packard Bell DOT S2 – нетбук със стил

В света на „миниатюрите”, наречени „нетбук” Packard Bell анонсира редица нови модели измежду, които е и Easynote Dot S2. Задачата, която си е поставил производителя с този модел е да отговори на широк диапазон от потребителското търсене към по-голям размер на дисплея, по удобни за работа клавиатура и тъчпад. В концепцията на модела са залегнали още идеите за ултимативна мобилност /само 1,1 кг/, стилен дизайн и множество функции за връзка.

Впечатления от модела:

Тестваният модел притежава следните параметри: Packard Bell Easynote Dot S2

Първото, което се забелязва е стилния и ергономичен дизайн на Dot S2. Като цяло заоблени краища, скосяване на корпуса, стремеж и запазване на идеята за „тънък и олекотен” дизайн.

Горната част на капака е оцветена в черен цвят с гланцово покритие, като се долавят ситни райета по хоризонталната равнина, основата е пластмасова неподатлива на умерен натиск. Рамката е здраво изработена и в известна степен „голяма” за размера на дисплея. Пантите оставят впечатление за лекота при отваряне и затваряне, но разположението им оставя чувство за несигурност /определено, не искате да го изтървете ;) /

Packard Bell Easynote Dot S2 е оборудван с гланциран 10.1” дисплей, с резолюция 1024х600, предлагащ широки ъгли на видимост в хоризонталната равнина с запазване реалността на цветовете и по-тесни вертикални ъгли на видимост. Добро впечатление направи яркостта и контрастта на дисплея, нещо характерно за производителя на матрици – AU Optronics Corp.

Основата на корпусът е от пластмасов материал, оцветена в горната част в графитено сиво, а в долната в черен цвят с матово покритие. Неподатлив на умерен натиск и оставящ впечатлението за здрава и устойчива сглобка и покритие.

Клавиатурата притежава удобни, големи, леко грапави бутони и е максимално доближена до функционалността на клавиатурите на „по-големите” братя. Устойчива е на умерен натиск и бутоните оставят усещане за лекота при набор на текст /въпрос на нагласа и навик при работа с нетбук/. Тъчпадът е леко грапав, покритието му е част от покритието на корпуса, удобно и лесно се работи с него, прилежащите му бутони са сравнително „твърди” при работа.

Packard Bell Easynote Dot S2 е снабден с Atom N450 процесор работещ на 1,66 GHz, 1 GB DDR2 на 667 MHz памет и графичен ускорител Intel GMA 3150, достатъчни за гледане на филми он-лайн /дори за гледане на HD-видео с резолюция до 480p/, слушане на любима музика, работа с офис приложения и сърфиране в интернет.

Твърдият диск на TOSHIBA с капацитет 160 GB, работещ на 5400 оборота с 8 MB кеш, показа задоволителни резултати при проведените тестове характерни за този клас, но „не блести” спрямо аналогични модели на други производители.

Озвучаването се оказа истинска изненада, позиционирано от долната страна, съставено от два говорителя вградени в корпуса, предоставя достатъчно озвучителна мощ за размера на това малко „бижу”.

Батерията „не избяга” в смесен режим на работа, по-далеч след първо зареждане от посочените според производителя 3 часа /тестваната бройка е с 3-клетъчна батерия/.
Packard Bell Easynote Dot S2 е снабден стандартно с уеб камера,вграден микрофон,много чувствителен сензор за видеочат с висока разделителна способност, 10/100 Fast Ethernet, Wi-Fi B/G/N, D-Sub видео изход, 3xUSB, 5 in 1 (MMC, SD, XD, MS, MS-Pro) + 1 SD Card, Stereo out, Microphone In.

Като цяло представянето на Packard Bell Easynote Dot S2 е напълно в духа на тенденциите, преносимите устройства да бъдат верен спътник в ежедневието ни предоставяйки отлична мобилност и широк набор от функции, което в едно със стилният дизайн го прави наистина добър cost-effective избор за всеки.

Тестваният модел се предлага в още два цвята  – Червен цвят на капака(черен отвътре) и Бял цвят(на капака и шасито). Можете да ги закупите онлайн от магазина на СПИЙД КОМПЮТРИ тук!

Supreme Commander 2 – двоен мащаб (от пръв поглед)

Известният гейм-дизайнер Крис Тейлър отдавна си е оформил собствен лесно разпознаваем стил. Ако пред очите ви двама каменни полубогове се млатят с чукове на ръба на бездънна пропаст или няколко десетки танка стрелят по огромен робот, това със сигурност е игра на Тейлър. Крис отдавна страда от гигантомания – всяка негова игра смазва със своя мащаб, обхват и пропорции. Изключенията са малко и нито едно от тях не е в списъка с важните постижения на дизайнера. Тейлър е обичан имено заради бойното поле от 100 квадратни километра и двайсетметровите роботи с лазерни оръдия на гърдите.

Предвид това, Supreme Commander е апогеят в творчеството на Тейлър. Сам дизайнерът признава, че на тази игра е посветил голяма част от кариерата си. Не е за учудване, че Supreme Commander поваля на колене много от компютрите и отчаяно ги тормози когато трябва да възпроизведат армадите от танкове. Тайната на дивото очарование на играта се крие в следното – грандиозния размах на военните действия. При вида на огромните човекоподобни роботи, изпепеляващи се един друг с лазерни оръдия, сърцето на геймъра забива с всичка сила.
Днес Крис Тейлър отново е зает с любимата си работа – изгражда гигантски механизми и разгръща огромна по мащаб война.

Гигантизъм

Втората част на Supreme Commander може да се опише с три думи : по-голяма, по-красива, по-мащабна.
Разбира се, Крис, с насладата и вълнението на осемгодишно дете, на което току-що са подарили радиоуправляем джип, разказва за важните изменения на икономическите модели, за експериментите с дизайна и визуалния стил, коренно преработеният алгоритъм за избор на път.
Но всичко това е от второстепенно значение. Най-важното са размерите!
Когато говорим за мащабите, големината на бойните роботи, дължината на пушеците и яркостта на лазерите, Крис Тейлър буквално свети от щастие и забравя за всичко на този свят. Издателите на тази игра са на мнение, че така и трябва.
Supreme Commander 2 се издава от японския гигант Square Enix, а в страната на изгряващото слънце любовта към роботите е не просто разбираема, но и напълно споделена.

По отношение на мащаба, точни данни не се огласяват, но на екрана могат да се поместят не по-малко от няколко хиляди всевъзможни военни машини – известни на човечеството или родени от въображението на Тейлър. Фронтовата линия, още в оригинала разгръщаща се на няколко десетки километра, сега просто не може да се обхване с един поглед. Сражения се водят на всякъде – на вода и под водата гъмжи от кораби, ядрени подводници и огромни самолетоносачи, гигантски роботи и танкове се бият на сушата, а във въздуха кръжат облаци от изтребители и бомбардировачи. Не е променен и основният коз в играта – атомната бомбардировка, която слага край на всеки конфликт с чудовищен взрив и петкилометрова ядрена гъба.

И както преди, все още виси във въздуха неудобният въпрос : как да контролирате армия от пет хиляди машини, използвайки клавиатурата, мишката и двете си ръце?
Имаше предложение за Supreme Commander да се използват няколко монитора и специални многобутонни мишки, но този път Тейлър предпие по-реалистичен подход и се въздържа от гръмки изказвания. Вечният проблем в стратегията – “неуправляемата армада” – изглежда, си остава и в продължението. Но анонсът на играта за Xbox 360 е обнадеждаващ – необходимостта, управлението да бъде адаптирано за конзолата, навярно ще дисциплинира достатъчно разработчиците.
Излизането на варианта за конзола гарантира и няколко други неща. Например, по-разумна оптимизация. Тейлър твърди, че продължението ще сработи на две и на три годишни компютри. И това при положение, че Supreme Commander дори сега тормози достатъчно съвременните машини.
Не е задължително при оптимизацията да пострада мащаба. За да бъде избегнато това, Gas Powered Games са разработили специален алгоритъм за избор на път и управление на армията. Това трябва да помогне на чисто новия четириядрен процесор да не се побърка докато изчислява движението на тетте хиляди машини.

Поглед от върха

Въпреки цветистите алгоритми и другите хитрости с двоичния код, авторите в същото време са измислили и нов визуален стил. Supreme Commander 2 е много по-близо до предишната работа на студиото – проектът Demigod /Полубог/, смесицата между екшън и ролева игра в битката на полубоговете за трона. Там борбата за власт се развива между подвижни каменни замъци и оживели наблюдателни кули, на грамадни арени, висящи някъде в пространството. В Supreme Commander 2 връзката с реалността и гравитацията са по-очевидни, но дизайнът и вида на картата са променени. Сега картата повече прилича на сцена – много просторна, с няколко ключови прохода и огромна площадка в центъра, специално предвидена за яростния бой. Заявената трета страна в конфликта – далечните потомци на древна загадъчна цивилизация – също предизвиква интерес. Това са киборги в пълния смисъл на думата. Те съчетават в себе си елементите на машина и частите на живо същество.

И накрая, най-важната след увеличението на мащаба особеност на играта – преосмислената система на развитие. В тази връзка, Supreme Commander 2 днес вече изглежда най-разумната и логична стратегия. От една страна, можете да се групирате в собствената си база, да построите ред отбранителни кули и да трупате ресурси за разкриване на нови технологии. От друга страна – една и съща технология се издава за опита, който се начислява за всяка унищожена вражеска машина. Продължението, в този смисъл, предполага две коренно противоположни стратегии и неизбежно предизвиква сблъсъка на двете огромни вражески армии. А за една такава игра, в която главните герои са гигантски роботи с лазерни оръдия и танкове, с размерите на девет етажна сграда, това е най-успешното решение.

*По материали от www.3dnews.ru

Ето го и представянето от самия Крис Тейлър!

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.