Както е известно, при добро желание, грамотният математик може да докаже, че две плюс две е равно на пет.
С подобни “шарлатански” методи, в продължение на девет часа, се опитва да ви разбърка главата и Dark Void. Тази игра с всички сили се опитва да ви убеди, че известните ви отпреди условия не водят до очаквания резултат. А условията изглежда да са в пълен ред : алтернативна история, паралелна вселена, ракетни ускорители зад гърба, знаменитият Никола Тесла на заден план и идеята за “вертикален стрелец” в центъра на всичко.Островът на лошия късмет
В крайна сметка, идеята е доста интересна – да се лети и пълноценно да се използва въздушното пространство в един фантастичен и очевидно враждебен свят. С тази характеристика Dark Void определено би трябвало да намери мястото си в отдавна препълнения и пренаситен жанр.
Но, уви, реалността е много различна.
Крайният резултат от всички условия е много далеч от очакванията и прогнозите. Dark Void не я спасява нито алтернативната история, нито концепцията “вертикален стрелец”, нито толкова гениалният учен Никола Тесла, пребиваващ по някаква причина с местните жители в паралелен свят. Независимо от сносното качество на всички тези елементи, заедно те работят с ужасно скърцане.
И “алтернативната история”, и “паралелната вселена” изглеждат съвсем неуместни. Колко по-добре щеше да е без тях!
Според сюжета, транспортен самолет попада в адска буря и се пръска на парчета, а неговия пилот се озовава на диво и необичайно място. С това темата “паралелна вселена” се изчерпва и започва “алтернативната история”.
След десетина минути, главният герой се оказва в местно аборигенско племе, където съвсем случайно, се намира Никола Тесла. Какво прави Тесла при диваците и защо точно неговия образ е привлякъл вниманието на разработчиците, не е ясно. Със същия успех, на мястото на физика би могъл да бъде всеки друг учен на 20-ти век или даже някой маг-илюзионист. Единственото обяснение – тайнствени проучвания на Бермудския триъгълник, където именно става аварията на самолета и неочаквано се отваря портал към друго измерение.
Току-що появил се, Тесла веднага губи значение и отива на заден план. Това, между другото, е доста важен детайл за разбирането на неуспеха на Dark Void. Авторите имат в главите си много удивителни идеи, реализацията на които неизменно се проваля. Никола Тесла е една от най-загадъчните фигури на 20-ти век, грандиозен учен, чиито изобретения изпреварват дори съвременните технологии. Да го сложат в играта и да свържат с него действието е прекрасно
хрумване. Лесно биха могли да се измислят милион мистерии и тайни, свързани с Тесла, които бавничко да бъдат разкривани. Вместо това, Airtight Games много бързо забравят за учения и се хвърлят към следващата идея – паралелната вселена със загадъчната раса Наблюдатели. При такъв скок в събитията на играта, лесно можете да се объркате – кой с кого и защо воюва съвсем не е очевидно.
Но ние ще ви помогнем.
Конфликтът се разгаря между хората и Наблюдателите, които искат да завземат нашето измерение.
В хода на играта се изясняват някои подробности и детайли, важни от гледна точка на авторите, но вече нямате нито сили, нито желание да следите всички катаклизми на историята. Най-добре е наистина да преминете към “вертикалния стрелец”.
Бия се в небето!
Тук също не минава без заблуда и измама. Независимо от нормалната възможност във всеки момент да включиш ракетната си раница и да се понесеш във въздуха, всички подобни моменти са строго ограничени и предварително изчислени на дизайнерско ниво. Да ползваш ускорителите наистина е разрешено, но в повечето от случаите героят удря лошо главата си в тавана и се връща към традиционните бойни методи – стрелба “на сляпо”, криене зад каменните колони и от време на време ръкопашен бой. С изключение на “ракетната техника”, Dark Void до болка напомня на Gears of War и този “намек” за маститият хит е най-разумният ход на разработчиците. Независимо от еднотипността на повечето сражения, нямате време да се запознаете с всички нива. Една след друга се сменят джунгли, разни древни развалини, пясъчни пустини и разни други декорации.
И когато най-накрая героят се озовава на чист въздух и с пълен резервоар гориво, му се удава възможността да изпълни няколко неприятни за врага маневри. Най-очевидната – незабавна атака в тила. Прелитайки на десет метра и приземявайки се зад гърба на противниците, той може бързо да застреля всички. Ето и още един вариант – по време на лов на стръмна скала (един от най-зрелищните моменти), хваща врага за крака и го поваля.
И накрая, в Dark Void може даже пълноценно да се полети. В определени моменти ракетните двигатели “се оправят” и с две картечници отстрани, героят се отправя на въздушно пътешествие. По време на продължителното “гмуркане” в каньона, може да вземе на абордаж летяща чиния, да изхвърли пилота й зад борда и да се възползва от чуждата техника.
Но без тези малки творчески акробатики, Dark Void бързо се губи на фона на по-успешните си конкуренти. Разбира се, това не е най-лошата игра на света, но ярка индивидуалност в нея няма. Dark Void е среден във всяко отношение екшън, объркан и не добре реализиран. Макар авторите да са имали всички шансове да създадат достойно творение.
*По материал на 3dnews
